Legion Run 2025: Защо добрият екип се вижда не само в офиса, но и в предизвикателствата навън?

Тази година Ardes.bg се впусна в едно от най-предизвикателните и сплотяващи събития – Legion Run 2025.
28 легионери преминаха през всяко препятствие с дух, воля и огромна доза смях, надграждайки отборния дух, и границите си. И най-ценното – показаха силата на волята и колко важен е екипът, който да ти подаде ръка при нужда.

Потърсихме някои от участниците и ги помолихме да споделят какво си взеха от това преживяване. Ето какво ни разказаха те:

Габи Кръстева

(Отдел Дизайн)

1. Какво беше първото нещо, което си помисли, когато чу „Legion Run“?

– ТАМ СЪМ!

2. Имаше ли някое препятствие, от което те беше страх?

– Аз участвах за трета поредна година в това предизвикателство и вече познавах добре всяко препятствие, затова не се и страхувах от тях. Но първата година най-много се страхувах от Betano стената, по която трябва да се засилиш и изкачиш, дали сам, дали с помощта на въже и на колегите :D

(Разбирам, определено си беше предизвикателно! :)

3. Кой беше най-трудният момент за теб по трасето?

– На едно от препятствията с две отвесни дървени стени на разстояние една от друга. Където трябваше да скочиш и да се хванеш за метална тръба. Там имах най-големи колебания дали да премина.

4. Имаше ли момент, в който си каза „Няма да се справя“? Какво те накара да продължиш?

– Имаше такъв момент, да. На онова препятствие с двете отвесни дървени стени. Имах опасение, че няма да успея и ще падна, макар че съм го преминавала успешно предни години… Тогава един колега – Стефан Стефанов, ме мотивира и ми каза, че мога да се справя и съм го правила и друг път, и че няма от какво да се страхувам. Тогава се върнах и преминах препятствието!
P.S. Благодаря, Чефо! :D

(Да живее нашия управител на магазин Варна!)

5. Кое препятствие ще запомниш завинаги?

– Двете препятствия, за които споменах, понеже там имах най-големи колебания и страхове. Ледените вани и водната пързалка също са запомнящи! :D

6. Какво взе със себе си от това преживяване – като мисъл, като усещане, като извод?

– Първи извод: че човек може да постигне много и да надскочи възможностите си, стига да преодолее страховете си, да си повярва.
Втори извод: Хубаво е да можеш да се справяш с всичко сам. Но има ситуации, в които си зависим от другите около теб и не можеш да се справиш сам. И тогава трябва да се научиш да доверяваш и приемаш помощ от околните. Да работиш в екип!

7. Промени ли се нещо в начина, по който гледаш на себе си и на екипа?

– Ами не мисля, че нещо се променило в начина, по който гледам на себе си или на екипа. По-скоро участието ни по такива събития ни сплотява като екип.

8. Какво беше най-ценното в това, че преминахте трасето заедно – като екип?

– Най-ценното беше, че си помагахме един на друг. И приятните емоции, които преживяхме.

9. Кой беше най-бърз, най-див, най-героичен?

– На прима виста не сещам за някои, който да се откроил толкова силно. Всички колеги се представиха супер.
Но ако трябва да посоча някои, може би Стоян Кочев. Тъй като той присъстваше за първа година на Legion Run и не се поколеба да премине през всяко едно препятствие и то успешно. :)

10. Какво би казала на някой колега, който се чуди дали да се включи догодина?

– Да не се чуди! Да се впусне в това предизвикателство, защото си заслужава да се преживее с целия букет от емоции. :)

* * *

Стефан Стефанов

(Управител магазин Варна)

1. Какво беше първото нещо, което си помисли, когато чу „Legion Run“?

– Това ще бъде доста тежко преживяване.

2. Имаше ли някое препятствие, от което те беше страх?

– Colossus

(Мисля, че всички ги затрудни най-много стената. За мен най-смущаваща беше калта и когато трябва да се пуснем като на пързалка, защото имаше една бабуна, на която всички си удряха я главата, я опашката. Не останах назад.) :D

3. Кой беше най-трудният момент за теб по трасето?

– Минаването на лостовете, люлките.

(Тук определено имаше нужда от здрави ръце.)

4. Имаше ли момент, в който си каза „Няма да се справя“? Какво те накара да продължиш?

– Да, като се дехидратирах, преди най-високата рампа.

5. Кое препятствие ще запомниш завинаги?

– Colossus

6. Какво си взе със себе си от това преживяване – като мисъл, като усещане, като извод?

– Човек може да преодолее всеки свой страх, стига наистина да го желае и да се осмели.

7. Промени ли нещо в начина, по който гледаш на себе си и на екипа?

– Научавам и затвърждавам за себе си колко аз и колегите сме упорити в трудните моменти.

8. Какво беше най-ценното в това, че преминахте трасето заедно – като екип?

– Да си помагаме.

9. Кой беше най-бърз, най-див, най-героичен?

– СТОЯН СТОЯНОВ.

(Ех, тези Стояновци. Най-бързите в екипа.)

10. Какво би казал на някой колега, който се чуди дали да се включи догодина?

– Непременно, особено ако ти е за първи път… на мен ми е за трети и искам пак!

* * *

Стоян Кочев

(Маркетинг специалист)

1. Какво беше първото нещо, което си помисли, когато чу „Legion Run“?

– Ново и различно предизвикателство от тези до момента, които съм поемал.

2. Имаше ли някое препятствие, от което те беше страх?

– Преди да се запозная с естеството на всяко едно от изпитанията, имах леко притеснение от такива, свързани с изкачване на високо.

(За първо участие направо избухна! Казват, че си тичал като козле по трасето и си надъхвал всички останали – не знам за другите, но май вече си ни новият ни мотивационен треньор.) ;)

3. Кой беше най-трудният момент за теб по трасето?

– Нямаше такъв момент.

(Безстрашен!)

4. Имаше ли момент, в който си каза „Няма да се справя“? Какво те накара да продължиш?

– Не е имало такъв момент. Винаги съм притежавал състезателен характер и упоритост.

(Личи си и в работата.)

5. Кое препятствие ще запомниш завинаги?

– Препятствието с рампата, по която по-голямата част от екипа слязоха хванати за ръце.

6. Какво взе със себе си от това преживяване – като мисъл, като усещане, като извод?

– Отборният дух е от изключително важно значение. Когато го има, винаги е по-лесно и по-забавно.

10. Какво би казал на някой колега, който се чуди дали да се включи догодина?

– Да не се чуди въобще. Ще остане доволен и с приятно усещане за сплотеността в екипа на Ardes.bg.

Legion Run ни срещна с трудности, смях, страхове и… още повече смях. Но най-вече ни показа колко силен може да бъде един екип, когато не се отказва.. А за тези, които още се чудят дали догодина да се включат – отговорът е прост: вдигни поглед, поеми дъх и се хвърли. Екипът ти ще бъде до теб!