Повечето софтуерни програми, които купувате или сваляте са налични с компилирани и готови за инсталиране версии. Компилиран означава, че същинският програмен код, който разработчикът създава, известен като source code, преминава през специална програма, наречена компилатор, която преработва този код във формат, който компютърът може да разчете. Изключително трудно е да се промени компилираната версия на повечето приложение и почти невъзможно да се види как точно програмистът създава различните части на програмата. Повечето комерсиални производители на софтуер приемат това за предимство, понеже другите компании са далеч от вероятността да копират техния код и да го използват в конкурентен продукт. Това, също им дава възможност да контролират качеството и функциите на даден продукт.
Програмистите, които поддържат концепцията за „Отворения код“ вярват, че позволявайки на някой, който е заинтересован от промяна на сорс кода, ще направи приложението по-полезно и ще отстрани част от грешките, които е възможно да възникнат при използването му.
За да се счита една програма за софтуер с отворен код, трябва да отговаря на определени критерии:
- Програмата трябва да се разпространява безплатно
- Трябва да има включен сорс код
- Всеки трябва да може да променя сорс кода
- Моделираните версии могат да бъдат преразпределени
Нека хвърлим и близък поглед на истински пример за софтуер с отворен код.
През 1991 година Линус Торвалдс, тогава студент в Университета в Хелзинки във Финландия, разработва нова операционна система, базирана на Minix, която той нарича Linux.
Торвалдс пуска версията 0.02 на Linux под NU General Public License, което осигурява добра легална дефиниция на софтуера с отворен код. Много от хората по света свалят новата операционна система и започват да работят с нея. Голяма част от тези потребители са програмисти и решават да направят промени, и да изчистят съществуващи бъгове в сорс кода, който Торвалдс първоначално е включил.
През следващите три години, Торвалдс получава модифицирани версии от други разработчици на своя продукт и включва много от промените в базовата версия на системата. Така, през 1994 г. се появява подобреният Linux 1.0.
Едно уточнение за потребителите, които искат да ползват софтуер с отворен код е, липсата на гаранция и техническа поддръжка. Тъй като лицензът на софтуера насърчава модификация и персонализация е почти невъзможно да бъде осигурена някаква поддръжка.
Ето защо, компанията Red Hat Software, основана през 1994 г., създаде „Official Red Hat Linux“ и започна да продава този иначе безплатен софтуер. Най-важното качество, което компанията добавя в пакета е гаранция и техническа поддръжка. За повечето бизнеси, осигуряването на техническа поддръжка е просто задължителна и е ключов фактор при закупуването на Linux, вместо просто да го свалят безплатно.
В допълнение, можем да кажем, че има още няколко други компании, които следват примера на Red Hat.
Освен Linux, Mozilla (Netscape browser), Apache (Web server), PERL (Web scripting language) и PNG (графичен файлов формат) също са пример за известен софтуер с отворен код.
Накратко ви представихме какво представлява софтуерът с отворен код. Тези от вас, които досега не са били запознати с него, вече със сигурност са по-наясно.
Екипът на Ardes.bg Ви благодари за отделеното време.
Коментари