Още със създаването си през 1958 година, НАСА е трябвало да изобрети всичко, което е необходимо, за да осъществява космически мисии – от защитните костюми на астронавтите до огледала и софтуер, използвани от телескопа Хъбъл. Но специалистите от НАСА са достатъчно умни, за да знаят, че не всичко могат да създадат сами. Те си партнират с различни компании и учени от САЩ, за да сътворят някои от най-невероятните изобретения в човешката история.
Нека разгледаме едни от най-уникалните творения на НАСА, като част от тях са намерили своето приложение и на Земята.
Нанокерамиката лекува рак и прави косата искряща
Докато д-р Денис Морисън работи като учен за НАСА, специализиращ в наноматериалите (те са 10 хил. пъти по–малки от човешки косъм), развива нанокерамиката, която се образува в малки балончета, наречени микрокапсули. Тези малки балони могат да се запълнят с лекарства за борба с рака и да бъдат инжектирани в големи тумори.
Може би ще се зачудите какво общо има това с космоса? За да създадат микроскопична мембрана около течните лекарства, микрокапсулите трябва да се оформят в по-ниска околоземна орбита. Керамичните наночастици на д-р Морисън съдържат метали, които реагират, когато пациент е изложен на магнитното поле, като това, което се използва в машините за ядрено-магнитен резонанс. В такъв случай капсулите се разтварят и лекарствата се освобождават, за да се борят с раковите заболявания.
Оказва се, че д-р Морисън е открил нещо повече от средство за борба с тумора – наночастиците също така усмиряват буйните къдрици. Когато бъдат включени в състава на специалното желязо, от което се произвеждат пресите и се нагреят, наночастиците пускат йони, които правят косата гладка и лъскава.
Отразяващ слой спасява Skylab, използва се и за предпазване на морска крава (вид тюлен) от хипертония
Когато космическата лаборатория Skylab е изпратена в орбитата през 1973 г., един слънчев панел пада по време на изстрелването на космическият кораб. Това от своя страна попречва на друг панел да се разположи правилно в орбитата.
Тези панели трябвало да бъдат заменени и то много бързо. НАСА се свързва с фирмата National Metalizing, с която са работели и преди, за да създаде нов панел, който да е готов да бъде изпратен в космоса след 10 дни.
National Metalizing е в състояние да достави на време необходимия тънък пластмасов панел. Отразяващият материал, от който е направен, може да отклони или запази източника на енергията. Този материал се оказва толкова полезен, че през 1996 г. е добавен към Космическата технологична зала на славата.
Бившият директор на National Metalizing, взаимства технологията на производство на панелите и създава своя фирма – Advanced Flexible Materials. Същите материали, използвани за защита на космическата лаборатория, в наши дни предпазват състезателите по бягане на маратони от хипертония, както и морските крави, които могат да получат силно обезводняване при 16 градуса, докато се маркират от изследователите.
Деформиращи се огледала
Всеки, който си спомня изстрелването на космическият телескоп Хъбъл през 1990 г., сигурно е разглеждал снимки и новинарски видеоклипове на гигантски огледала, полирани до съвършенство. Хъбъл и невероятните му повърхности от оптично стъкло проправиха пътя на Terrestrial Planet Finder и неговите деформиращи огледала.
Тези огледала няма нужда да са абсолютно съвършени – те могат да променят позицията си, за да регулират замъгляването или да се коригират, в случай на деформация, като тези състояния в космоса могат да бъдат причинени от температурите, липса на тежест или удар по време на излизането.
Деформиращите огледала са предложени от астронавтите още през 1950 г., а са разработени от въздушните сили на САЩ през 70–те години на 20 в. Всяка система се състои от едно деформиращо огледало, сензор (той измерва всякакви астрономически отклонения) и малък компютър, получаващ данните от сензора и подаващ команди на огледалата как да се движат, за да се разреши даден проблем.
Нанотръби наблюдават за живот на Марс
Без значение в какво ни карат да вярваме филмите, вече години наред, марсианците не са в състояние да бъдат хуманоидни, чувстващи същества. Те нямат облъчващи оръжия и не са облечени в космически костюми. Ако има живот на Марс, то той ще е много, много малък и вероятно не особено далеч в нивото на еволюцията.
За да се намерят такива малки форми на живот са необходими малки детектори, които да следят за това. Учените от Ames Research Center разработват карбонни нанотръби, всяка 1/50.000 от диаметъра на човешки косъм, които могат да провеждат топлина и електричество. Всяка нанотръба е свързана с отделните елементи на нуклеинова киселина от един микроорганизъм. Когато влезе в контакт с подходящата съставна част се образува двойна спирала и се изпраща съвсем лек електрически заряд към нанотръбите.
За съжаление, все още на Марс не е открита и следа от живот.
Мисиите до Марс създават облекло, устойчиво на куршуми
Когато мисиите Mars Pathfinder (1997) и Mars Rover (2004) са изпратени на Марс, кацането им на планетата става изключително трудно. Това са мисии без екипаж, които са направлявани от инженерите на Земята. Оборудването е проектирано да се приземи внимателно, като към него са прикрепени въздушни възглавници, които да облекчат падането.
Очевидно е обаче, че не какви да е въздушни възглавници са използвани за тази цел. НАСА изисква материалите да бъдат леки и да издържат на екстремните температури на междупланетен полет. Освен това е трябвало да са достатъчно здрави, за да задържат въздушните възглавници изпълнени с въздух, докато цялата апаратура отскача на скалистата и заострена повърхност на Марс.
Warwick Mills – компанията, която прави парашутите за космическото връщане на мисиите Аполо, през 60–те години на 20 век си служи със същата технология, която е използвана при производството на тези парашути, за да създаде защитният механизъм TurtleSkin. TurtleSkin е толкова здрав, че може да издържи на пробождане на нож и дори куршум. Благодарение на гъвкавостта на тъканите, кацането на Марс е безопасно.
Днес, тази технология се използва и за сигурността на военните и полицейски служители.
Коментари