Какви са особеностите на външния твърд диск? — От отговора може да зависи изборът, дали да си закупим такова устройство. А ако вече сме наясно с особеностите на преносимите HDD, тази статия може да вдъхнови нови идеи за използването им.
Външният или преносимият харддиск има много предимства пред другите информационни носители. Но той има и някои недостатъци, които могат да са пренебрежими или сериозни — това зависи от конкретните ви нужди или от потребителските ви навици.
Нека видим най-важните плюсове и минуси:
Огромен капацитет за нашите архиви
Натрупващите се колекции от снимки, филми и музика са основание да помислим за външен твърд диск. Какъвто и съвременен модел да изберем, е сигурно, че капацитетът му ще се равнява на десетки, дори стотици CD, DVD и Blu-ray дискове. Навлизането на достъпните външни HDD ни накара постепенно да забравим за „печенето“ на оптични дискове.
До голяма степен задачите на външните HDD се застъпват с тези на USB флашките и картите памет. Разбираемо е мнозина от нас за ежедневните си задачи да посягат по-често към флаш паметите. Те са по-лесни за пренасяне и не се нуждаят от кабел за свързване.
Но флашките и картите засега са със сравнително ограничен капацитет, особено по-достъпните модели. Те не могат да заменят изцяло и винаги външния харддиск, позволяващ запис на информация, равняваща се на стотици гигабайти или няколко терабайта.
[panel style=“panel-info“]
[panel-header]
Пречат ли ви кабелите?
[/panel-header]
[panel-content]
Външните твърди дискове се предлагат в два форм-фактора. 2.5-инчовите решения са с големината на паспорт или табакера, като преносът на данните от/към настолен компютър или лаптоп се извършва посредством USB кабел. Този кабел служи и за захранване на преносимия харддиск. 3.5-инчовите външни дискове обаче обикновено се нуждаят от допълнителен кабел и щепсел за захранване. Те се отличават и с по-големи кутии, което допълнително ограничава мобилността им. Все пак трябва да се отбележи, че това не е непременно недостатък, понеже те са предназначени основно за настолни РС и работни станции, а не за често пренасяне от едно място на друго.
3.5-инчовите външни твърди дискове се нуждаят от самостоятелно захранване и имат големи габарити, но за сметка на това могат да съхраняват дори над 10TB информация.
[/panel-content]
[/panel]
Неоспорено до момента съотношение GB/лв
При външните HDD1 получавате най-много гигабайти за най-малко пари. Разбира се, цената не е единственият фактор за покупката на такова устройство, особено ако капацитетът му не е най-важното за нас. Все пак за някои или много от нас приоритетни могат да бъдат физическите габарити, необходимостта или липсата от отделно захранване и други особености.
Но цената на един продукт не може да се подценява. Да вземем за пример един външен диск с капацитет 1.5 TB. Неговата цена е ок. 150 лв. За тази сума можете да си вземете USB флашка или карта памет с капацитет само 128 GB. Разликата в съотношението GB/лв е над 10 пъти в полза на външните HDD!
На какво се дължи това?
Причината е в различните технологии. Външните HDD разполагат с въртящ се диск и други механични части. Флаш паметите, образно казано, са умалени версии на SSD модулите. Специфичното при SSD технологията е, че в тези дискове не се използват подвижни части. Това ги прави по-бързи при четене и запис на данни, практически неуязвими от удари и сътресения и много по-издръжливи на високи температури.
[panel style=“panel-info“]
[panel-header]
Ниска цена = ниска надеждност?
[/panel-header]
[panel-content]
Подвижните механични части на външните харддискове са слабо място, понеже ги правят уязвими на сътресения и вибрации, удари и изпускания, вътрешно загряване и външни температури. От друга страна, SSD или флаш решенията, които са без подвижни елементи и устойчиви на високи температури, може и да превъзхождат HDD технологията по тези показатели, но за момента още се борят за по-примамливо съотношение капацитет/цена.
[/panel-content]
[/panel]
Дори стандартните външни дискове не са лесно чупливи. Но има и специални „екстремни“ серии, които са извънредно устойчиви на натиск, падане, удари, вода, прах и големи температурни амплитуди.
По-дълъг живот от оптичните носители
Помните ли етажерките с оптични дискове в дома на всеки сериозен компютърджия? — И да не сте ги забравили, едва ли още ги държите у дома си или в офиса. Те би трябвало да са в историята. А причината е, че информацията от няколко такива етажерки със CD/DVD може да се събере в елегантния корпус на един единствен външен твърд диск.
Нещо повече, външните HDD имат по-дълъг живот от оптичните дискове. Информацията, записана на тях, може да се съхрани поне едно десетилетие, стига механиката да остане в изправност и да разчита данните. От друга страна, CD, DVD или Blu-ray, записани в домашни условия, рядко запазват информацията за повече от пет години.2 И то при добро съхранение — на сухо, при стайна температура, без окисляващи влияния от околната среда и далеч от слънчева светлина.
[panel style=“panel-info“]
[panel-header]
Бавни ли са външните HDD?
[/panel-header]
[panel-content]
Определено съвременните външни харддискове превъзхождат по скорост оптичните дискове. Стандартен преносим HDD, използван с USB 3.0 интерфейс3 и качествен кабел, може да достигне запис до 9GB/минута! Освен това външният HDD позволява практически неограничен брой цикли на изтриване и нов запис в даден сектор. А това е нещо, с което не могат да се похвалят оптичните дискове, нито дори модерните SSD алтернативи. Но SSD решенията са по-бързи както от вътрешните, така и от външните HDD.
[/panel-content]
[/panel]
Външните HDD, които са сертифицирани по стандарта USB 3.0,4 работят при скорости, съпоставими с тези на вътрешните HDD.
Още предимства на външните дискове
Не можем да приключим тази статия, без да отразим още няколко от „козовете в ръкава“ на преносимите HDD, които ги правят отличен избор както за лично ползване, така и за подарък. Една от екстрите им е, че идват с вградени опции за бекъп и кодиране на информацията. Най-често енкрипцията е 256-битова, а някои топмодели имат и специален бутон за бекъпа.
Периодичният бекъп на настолния ви компютър и/или лаптопа е повече от препоръчителен. Вграденият твърд диск в машината не е вечен и може да пострада във всеки момент. По този начин мнозина от нас са губили безценни лични и работни файлове.5 Но съхраняването на такива файлове и на други устройства, каквито са външните дискове, премахва опасността от безвъзвратна загуба.
Можете да правите бекъп и на цели дялове от вградения харддиск. Да речем, на дял C:\, на който обикновено се намира операционната система6 с всички или повечето инсталирани програми. Бекъпите на цели дялове от твърдия диск се наричат image file-ове.
При повреда на вътрешния диск или при проблемен вирус можете да форматирате проблемния диск и да възстановите информацията за броени минути от бекъпа на дисковия дял. А най-доброто място за съхранение на такива специфични и обемисти image file-ове, достигащи десетки гигабайти, са именно външните твърди дискове с техния голям капацитет.
[rule style=“rule-double-thick-thin“ ]
- Казаното важи и за вътрешните HDD. [↩]
- При фабричното отливане на оптични дискове се постига по-дълъг живот на носителя и съхраняваната на него информация. [↩]
- Стандартът USB 3.0 е близо 10 пъти по-бърз от USB 2.0. По тази причина е известен още като SuperSpeed USB. Можете да разпознаете устройствата, сертифицирани като съвместими с USB 3.0, по синята пластмаса Pantone 300C в конектора. [↩]
- Практически почти всички външни твърди дискове, създадени след 2013 г. от реномирани производители, поддържат стандарта USB 3.0. [↩]
- Никога не съхранявайте най-ценните си лични и работни файлове само на един носител. Можете да копирате копия на флашки и външни дискове, както на и „облачни“ услуги, като Google Drive. [↩]
- Външните харддискове имат и предимството, че са съвместими с различни операционни системи. [↩]
Коментари