Интервю с колегите – Павел Панайотов

Привет на всички!

 

Днес ще интервюираме нашето парти животно, обявеният за Директор на отдел „Забавления и културни мероприятия в извънработно време“, бабалюгата от центъра на южна България, с пристанище Бургас и квартал Сливен, от града със стила – Ямбол – дон Павело Панайоти(а.к.а Павел Панайотов)!

 

 

 

 

 

 

 

И интервюто:

 

– Здравей! Представи се на аудиторията! 

Здравейте, aз съм Павел Панайотов, на 26 (от грешната страна на 20-те), ентусиаст с разнообразни интереси, главният, от които е музиката и фотографията. Чревоугодник, почитател на доброто пиво и женската компания.  Sci-fi фен, nerd под прикритие. :D 

– Как започна в Ардес? Какви бяха първите ти впечатления?

В Ардес започнах преди почти 3 години, още по време на висшето си образование. Беше ми интересно в началото,  всеки ден с нови хора. Още е така, даже. Просто вече има и хора, които казват – „Вие ми продадохте предният лаптоп“.

– Как намираш работата си в Ардес сега? Какво би подобрил, ако можеше?

Основната част от работата е същата, откакто съм започнал във фирмата. Добавиха се и някои задължения. Има си и напрегнатите моменти, има и приятни – особено като ти благодарят за вниманието в края на деня. Чакам, както и други колеги, да се разширим малко с втори магазин във Варна. (тясно ти е тук а?…мен питаш ли ме в стаичката горе :D)

– Най- интересният ти клиент?

За най-интересен клиент не мога да се сетя в момента. Има доста голям брой, които съм запомнил (понеже съм и голям физиономист)(facebook?), дори мога да се сетя какво са си купили след време.

– А най- трудният?

Вече съм забравил кой беше, но преди време имаше един господин, който след приключване на сделката колегите ми бяха разпечатали Сертификат за най-търпелив колега. :) (а сертификат за най – музикален колега?) 

 

 

– Най- голямото ти постижение в личен план? Служебен?

В личен план – радвам се, че намирам време и ресурси за най-голямото ми хоби – ходенето по концерти (културно-масови мероприятия) и съм видял на живо доста големи имена в музиката. В служебен план, надявам се нещата да предстоят.

– Какво правиш когато си отвориш очите сутрин?

Спирам си алармата на телефона, отварям си лаптопа и си проверявам скайпа и личния мейл. :)

– Любимата ти песен?

Труден въпрос. Нямам любима песен, както нямам и любима група. Има такива, които не харесвам, но ще си ги спестя, за да не се почувства обиден някой по някакъв начин. Напоследък страшно много слушам Axel Rudi Pell, Avantasia, Gamma Ray и Helloween (готвя се за концерта :P), кефя се страшно много на Red Hot Chilly Peppers. От време на време разпускам с неща тип Moby, Robert Miles, Mike Oldfield, Fatboy Slim, chillout или jazz. (кажи ми сега…как мога да те бъзикна за хубавата музика…?)

– Какво искаш от живота? Какви цели имаш? Как се виждаш след 5 години?

Животът е това, което ти се случва, докато си губиш времето да правиш планове. (5 чийзбургера, 2 пъти малки картофки и един пай!) Не обичам да си правя планове. После поне не се ядосвам, когато всичко се провали.

– Какво ще кажеш за колегите си? Любимец/любимка? Защо?

Предпочитам да не намесвам лични предпочитания или мнения за колегите (поне докато сме на работа). С повечето сме намирали повече от една обща тема в извън работно време, изключение правят може би само семейните. Хубаво е, че в повечето случаи говорим на общ език и се разбираме бързо. Това все пак е важно за един колектив.

– Кой ще е следващият “под ножа?” И какъв въпрос би му задал?

Следващият под ножа… Призовавам в изповедалнята да се яви Ванката.

– Понеже управителят ще е за десерт, какъв въпрос би му задал?

Ще пропусна тук. Въпросите трябва той да ги задава, от нас се чакат отговори само. (не ти се мисли нали… :D)

– Какво ще кажеш за мен? :D 

Тук донякъде се съгласявам с Мими Николова, доста самоуверен и нафукан, обаче носиш на майтап. (group hate :D)

– Какво ще кажеш на читателите?

Благодаря за отделеното време. Следете блога, следете и сайта, следете ни и в социалните мрежи. Често провеждаме игри и има редица спечелили. А от блога може и евентуално да се научи нещо. (и аз това говоря, ама никой не ми обръща внимание)

Отговор към въпросът на Мими Николова – Не те мразя, нямам причина за такива силни емоции. Защо те дразня – ами такъв, дразнител съм си. Но се опитвам да те поучавам за някои неща или поне да ги правиш, така че да ми е удобно на мен. Труден характер съм, тъп и упорит, няма какво да се прави. Отношението ми към теб, както съм ти и казвал, е обосновано донякъде с това, че приличаш на братовчедка ми (също Мария) и се държиш на моменти като нея. (да цензурирам…или да не цензурирам?)

 

Толкова от старшина ветерана по продажби на лаптопи и др., следете блога за останалите интервюта, пишете въпроси и коментирайте, линкове към социалните мрежи по-долу.