Интервю с колегите – Миглена Иванова

Здравейте на всички!

 

Понеже колегата Иван Желев няма начин да се яви в изповедалнята идните дни, ще прехвърля на собствена отговорност топката към друг член на екипа. За мен е чест и гордост да ви представя старши административният отговорник, дамата с парите, подписите, отпуските и др. неща които не разбирам… Жената която коли и беси, когато не слушаме, куоничи-то с големите шурикени и нетърпимост към полуидиоти и половинчати неща. Жената, която създава уют и комфорт в обкръжението си, мъдра като Йода и строга като Шогун – Миглена Иванова Сан.

И едно кратко представяне, което изплагиатствах от Facebook профила й…

1/8 македонка малко дива, малко крива, с гореща кръв, пиперлив език, ценител на класния хумор, обичам малки деца, всякакви гадинки, цветя, вода, много вода….

 

– Привет, Меги! Представи се!

– Аз съм Миглена Иванова , както ме наричат колегите – Мег, Мегън (Фокс), Меги, Мегинко , някои дори се объркват и ми казват Мамо, от възрастта ще да е.
Подкарах 53 – тата и се чувствам перфектно! (пу, на мен вече космодикс ми трябва :D) Обичам цветя, гадинки – животинки, чета книги, гледам филми , слушам музика всякаква, нещо като музикален помияр съм, въпреки че имам определени предпочитания към стилове и изпълнители. Хобито ми е от нещо старо да направя ново и интересно. (абе имам един стар трактор на село…)
Умирам за море и вода (ами то след третия ден без вода и започва да мре човек…), на брега се чувствам щастлива и пълноценна, вътре в морето – пречистена и омиротворена.
Имам две деца, мъж и две майки, верни приятели и английски булдог Британия.
Работя от 18 годишна , епизодично, временно, трайно и крайно!
Предвид начина ми на общуване и непреднамереното ми приемане на хората, мога да се чувствам добре във всяка компания, но определено предпочитам да съм с позитивни и весели , добронамерени и щастливи хора. Харесвам нови познанства и все пак най-уютно се чувствам в близко обкръжение – семейството, приятелите. За мое щастие колегите ми са още един кръг, в който искам да обградена! (group hug) * за съжаление, поради угризения на съвестта, не мога да сложа линк към доста по – интересна картинка…
– Как започна в Ардес? Какви бяха първите ти впечатления?

 

Кандидатсвах по обява, последва събеседване , предвид възрастта ми, не очаквах назначение, тъй като фирмата бе млада и обикновено се гледа скептично на по-възрастни кандидати, учудващо за мен бях одобрена.
Бях във възраст когато съм най- свободна откъм гледане на малки деца и възрастни родители и най-мотивирана за работа, не по задължение или гонене на кариера и пари, а за себеутвърждаване и удовлетвореност.
Първите ми впечатления бяха много позитивни – малка фирма, в която се работи в екип и личните отношения допринасят за ефективността. Уважението на колегите един към друг, задружността на колектива , топлата атмосфера и доброжелателността помагаха за успешността на фирмата.

– Как намираш работата си в Ардес сега? Какво би подобрил, ако можеше?
Харесвам работата си тук в Ардес – интересна, динамична, предизвикателна в добрия смисъл, липсата на застой и закостенялост ме провокира да давам още повече от себе си. Ардес се развива. Емоционалният комфорт свързан с отношенията между колегите, ме кара да се чувствам стабилна, подкрепена и спокойна. Единственото нещо , което бих искала да се подобри е удобството в битовите условия – мястото за преобличане, хранене и почивка, тесничко ни е вече ! (и на мен ми е тясно и се оплаквам…и нямам безжичен телефон и се беся всеки ден по 3 пъти… :D)

– Най- интересният ти клиент?
Много са , има няколко много особени случаи, но това е трудно да се опише с думи, човек трябва да види с очите и душата си! (и третото око, левия крак и бузките на задника)
– А най- трудният?

Трудните са повече – има всякакви – недоверчиви, мнителни, сърдити, гневни, самоуверени, високомерни, нахални …….. (Никола Владимиров и други подобни…)
Само, който работи с хора /клиенти/ може да разбере за какво иде реч!  (Един стои пред мен на касата и пита продавачката: – …Абе…кой Давидоф е по – силен, черния или белия? -Черния – казва тя. -Ок, дай ми едни клечки за уши!)
– Най- голямото ти постижение в личен план? Служебен?
Най-голямото ми постижение в служебен план откакто съм на работа в Ардес е , че спечелих уважението на колегите си и се чувствам на мястото си, както никога досега, радвам се и на уважението на шефа. Страхотно е да си обграден с интелигентни и възпитани хора в работата.
В личен план за същото време откакто работя в Ардес – вече 6-та година, е че прескочих себе си в доста отношения и гледам на живота и себе си по един по – нов начин или поне се надявам да е така!

 

– Какво правиш когато си отвориш очите сутрин?
Ставам ….бавно, тръгвам боса (и си удрящ кутрето на крака минимум 3 пъти в някой ъгъл?), рошава и с полузатворени очи и опипом стигам до кухнята, наливам си голяма чаша кафе ….. пия го продължително и мълчаливо около 15 -20 минути (няма как да не постна картинката по-долу, просто всички изглеждаме така…или поне всички, които познавам и пият кафе :D) , на последните глътки почвам да идвам на себе си! След това следват задължителните ритуали – тоалет, баня, макиаж, обличане и старт на деня!

 

 

– Любимата ти песен?

Имам много любими песни, преминавах през различни музикални периоди и пристрастия, затова по скоро нямам любима песен. Същото е и с изпълнителите и групите, но мога да изброя няколко , които харесвам отдавна и постоянно ….. не , не мога , прекалено дълго ще стане , щото диапазонът ми е голям!

 

– Какво искаш от живота? Какви цели имаш? Как се виждаш след 5 години?

От и на живота съм взела и дала много, сегашните ми искания са дребни и човешки – здраве, добри приятели, щастливи и успешни деца, неочаквани преживявания, да ми мирише на море и родителите ми да са доволни…
Бих искала да пътувам колкото се може по-често и любимите ми хора да са около мен.
След 5 години се виждам пак на работа в Ардес (like a boss?) , но след края на работния ден да ме чака една детска ръчичка за разходка с баба Меги! (да бъзикна ли колегите…да не ги ли бъзикна…пред голяма дилема съм…)

 

– Какво ще кажеш за колегите си? Любимец/любимка? Защо?

Повечето от колегите ми са на възрастта на децата ми – страхотни са и ми дават много повече отколкото аз на тях. С тях се чувствам млада, ангажирана и жизнена , държат ме будна за новостите в живота и в бизнеса и с непринудеността си на младостта си ме веселят ежедневно. (прекъсваме за реклама: „особено с коментарите по интервютата“ :D )Чувствам се перфектно в тази среда.
Любимец, любимка – да имам и не мога да го скрия, проблема е, че повечето са ми такива и за да кажа имената им, ще се наложи някакво степенуване . Всъщност във всеки един момент и ден всеки от тях ми е любим и свиден по различен начин. Ние прекарваме понякога повече от 8 часа заедно – всеки си има характер, особености и е нормално да проявяваме чувствата си…

Харесва ми, че всички колеги имат характер и не са безлични. Това е вид предизвикателство – учим се един от друг на толерантност, уважение, съпричастност, взаимност и справедливост (пиене, бъзици, гъдели, сърбежи, хапливост, драчене, черен хумор и сарказъм). Дори и в критиките и закачките сме добронамерени и градивни. Помагаме си и най-вече успяваме заедно!

 

– Кой ще е следващият “под ножа?” И какъв въпрос би му задал?

КОЙ, всички сме под ножа – кой по-млад, кой по-стар – някои вече ни заклаха , нека следващия да е Йордан Иванов (бай Данчо – секса)!
Въпросът ми към него е : Какво би съхранил и помнил след Ардес?!

 

– Понеже управителят ще е за десерт, какъв въпрос би му задал?

Всъщност шефът винаги ни дава възможност да си кажем всичко – да питаме, да искаме (няма майтап, искам безжичен телефон :D, Илиян открадна нашия) , да предлагаме …….. Диалогичен е!
Бих го попитала – как се вижда той след 7 години, какво би искал да му се случва по-често и коя е любимата му дума!

 

– Какво ще кажеш за мен? 

Ами как да ти кажа Ники, в началото ми се стори доста превзет и самоуверен, някак пренебрежителен и високомерен на моменти, един вид аз съм голямата работа, после с времето и с мястото може би – имам предвид Ардес и ние – колегите, ти си дойде на себе си и взе да показваш способностите си (баш нахакан келеш съм си аз ама…) – такъв какъвто си сега ми харесваш много, особено авангардността и пиперливия ти език (разгеле, някой да го оцени…печелиш точки за следващото интервю :D) , мисля, че има още много неща в теб, които бих харесала, ако сваляш от време на време маската (на Зоро) и бъдеш повече себе си …. едва ли е добре да го публикуваш! (густо е)

 

– Какво ще кажеш на читателите?
На читателите искам да кажа, че това, което написах бе късно вечерта – уморена малко , а и като жена многословна ми е трудно да изкажа всичко и тук с няколко думи и в този определен ред на въпроси.
Най-вероятно има още много неща, които не успявам да напиша и които биха охарактеризирали вярно мен и колегите , Ардес и цялостната ми концепция за живота, работата и човешките отношения!
Признавам си обаче от сърце – пристрастна съм към Ардес, към работата и колегите – емоционално и сърдечно и се чувствам идеално тук и с тях! (ние сме като двайсетината мустакари и четирите мадами)

 

Толкова от Меги, да се готви Данчо Иванов за утре…ще бъде подложен на безпощадна критика за тормоза, който ми причини днес и моралните щети които ми нанесе. :D