Поредното интервю предстои днес!
Представям ви ветерана в офиса, грижовното мече, момичето, което си мисли, че е баба… девойката, която изтръпва (и вероятно се изприщва) като ме види да се задавам с ехидна усмивка в края на работния ден, защото знае че ще й искам пари :D .
Малката Рапунцел – Мария Николова
Малката Рапунцел
И интервюто:
– Здравей! Представи ни се!
Здравейте! Казвам се Мария Николова на 29 години все още :). Хоби конкретно нямам, но обичам в свободното си време да пътувам, много да пътувам за сега из България, надявам се някой ден и по целия свят. Oбичам не плануваните пътувания, а тези – спонтанните, които често си организираме с моята половинка. Вземаме картата и с пръстче си избираме в коя посока да поемем. Имам си котка Бари ( не White) (да бе, да), който е вече на 3 години и е почти винаги с нас навсякъде. Имам и много други интереси. Напоследък чета много и различни книги, намалих гледането на телевизия. Слушам много музика, като с годините много промених музикалните си предпочитания. (от доко доко на you can leave your hat on… или обратното?)
– Как започна в Ардес? Какви бяха първите ти впечатления?
Към Ардес ме насочи моя асистентка от ИУ – Варна. Трябваше някъде да си карам задължителния стаж след III курс и така явихме се почти цялата група „Маркетинг“ на интервю за стажант и се радвам, че избраха мен. Това беше лятото на далечната 2006 г. (таммммм…преди 100 летааааа) В началото бях много изплашена, защото нищо не разбирах от компютри и подобна техника ( За Бога аз не знаех откъде се включва компютъра хихихихи – това може да не го включваш изобщо)(как ли пък няма да се изгъбаркам с теб :D). Фирмата тогава беше много малка, бяхме в един офис на първия етаж и беше много хубаво, защото си спомням след работа често оставаха някои да играят Counter Strike или ходихме да караме картинг. (златния век) Мисълта ми е, че оттогава бяхме екип и успяхме да се запасим и досега така, надявам се и занапред да е така.
– Как намираш работата си в Ардес сега? Какво би подобрил, ако можеше?
С годините работата ми в Ардес се променяше много, докато стигна до това, с което се занимавам в момента във фирмата. Сегашната ми длъжност ми е много интересна. Ежедневната работа с партньорите ни в страната е много динамична, много стресираща понякога, но съм много доволна от всичко, защото се запознавам и срещам постноянно с нови хора. За подобрения не мога да кажа, пожелавам ни само след известно време да отворим още един магазин, защото мисля всички ще се съгласят, че вече тук ни е тясно. :)
– Най- интересният ти клиент?
Много са интересните клиенти, за най-интересен не мога да се сетя в момента, но пък ежедневно ми задават много странни въпроси. Мога да ти кажа няколко, които са ми останали в паметта:
Звъни телефона, вдигам Аз: Ардес, добър ден!, отсреща: Алоооооо, с човек ли разговарям? ( – за палава блондинка натиснете 1 :D)
А това е от днес сутринта: Извинете какъв е размера на лаптоп с размер 15.6“.
Но такива въпроси пораждат само усмивка. :)
– А най- трудният?
Най-трудните ми клиенти съм имала винаги на 15.08, когато празнувам именния си ден. Затова и тук официално заявявам, че аз повече на именния си ден НЯМА ДА РАБОТЯ!!! (нищо не споменаваш за почерпката, така че няма отърване)
– Най- голямото ти постижение в личен план? Служебен?
Надявам се най-голямото ми постижение и в личен и професионален план, тепърва да предстои и вярвам, че ще е така. Иначе досега радвам се, че постигнах някаква независимост, че карам родителите си да се гордеят с мен (поне така се надявам), че имам човек до себе си, който ме подкрепя във всичко и е луд точно колкото мен. (клик)
– Какво правиш когато си отвориш очите сутрин?
Отварям си очите и гледам срещу мен една сладка муцунка на Барончо и едно тихо Мяуууу, което означава „Крайно време беше да се събудиш, много съм гладен“ (по скоро – „Човеко (робе), заповядвам ти да станеш и да ме нахраниш“). Та първото нещо е да нахраня котарака, пускам кафемашината. Докато се прави кафето минавам през банята, обличам се. Пия си кафето и гледам сутрешните новини и тръгвам за работа.
– Какво искаш от живота? Какви цели имаш? Как се виждаш след 5 години?
От живота искам толкова много – на първо време да съм жива и здрава и всички хора, които обичам да са добре. След 5 години се надявам да си имам вече детенце и да си го гледкам. Това, което винаги съм искала от живота още от 18 годишна е, когато стана вече толкова възрастна (абе ти имаш някаква мания за стареене обаче…бабо :D), че да не мога да излизам от дома си, в мислите си, които неизбежно ще се връщат назад, да си кажа струваше си всяка една минута от живота ми. Това би ме направило много щастлива. (like a boss)
– Какво ще кажеш за колегите си? Любимец/любимка? Защо?
Такаааааааааа, от къде да започна и от кой?:):):):) Колегите ми са второто семейство, както се шегуваме с Мегинкото. С тях прекавам по 8 и понякога повече часове. Бих казала всички от тях са се сблъскавали с „мекия“ ми (като локум?) характер, но държа да отбележа, че всичко е било в името на работата. Извинявам се, ако съм обидила някой, но всички ги обичам толкова многоооооо. Както каза наскоро Павчето на новия ни колега Димо – сърди се сърди се, ама бъзро й минава. Мисълта ми е, че всички са много позитивни, много усмихнати и ни е хубаво на работа. Поне аз се чуствам така.
– Кой ще е следващият “под ножа?” И какъв въпрос би му задал?
Павката и въпроса ми към него е: “ Защо ме мразиш и дразниш толкова много?“
– Понеже управителят ще е за десерт, какъв въпрос би му задал?
Какви са бъдещети му творчески планове? Хихихих Не шегувам се, но наистина как вижда фирмата след 5, 10 години?
– Какво ще кажеш за мен? :D
В началото изобщо не ми хареса (съвсем честно си го признавам) (и да не си го беше издала, тия честни сини очи го издаваха :D). Беше много нафукан, с изражение аз знам всичко (все още съм :D). НО ти ме изненада приятно и мога да кажа, че май си първия човек, за който си променям първоначалното мнение на 180 градуса. Но въпреки всичко Никинце, не идвай за аванс в 7 без 1, УМОЛЯВАМ ТЕ!!!!!!! (как пък не… :D)
– Какво ще кажеш на читателите?
Да си пазаруват всичката компютърна техника само от Ардес, защото сме най-добрите и тепърва ще видят кои сме! (еуате в повечее)
Коментари