Инж. Димитър Димитров: 30 години „Ардес“ – продължаваме да растем въпреки кризите

Инж. Димитър Димитров е основател на „Ардес“ и съучредител на сдружението „Сподели и Вдъхнови“. Активно ангажиран с развитието на ИКТ сектора чрез участие в ИКТ Клъстер-Варна и различни обществени инициативи. Неговият управленски подход и принос получават широко признание. През ноември 2025 г. той е отличен в конкурса „Мениджър на годината“ (сп. „Мениджър“), след оценка на 120 кандидатури по методология на „Делойт България“, и се нарежда сред Топ 10 мениджъри в страната. „Ардес ИТ“ получава и специална награда за принос към развитието на регионите от фондация „Лъчезар Цоцорков“. През 2025 г. компанията на инж. Димитров е сред Топ 100 работодатели в България – признание за устойчив растеж, стабилност и ефективно управление.

Какво ви накара да създадете „Ардес“?

Човек трудно си спомня какво точно е мислил и правил преди 30 години. През 1996 г. бяха други времена. Това беше зората на развитието на капитализма в България и да имаш частен бизнес беше нещо ново и непознато.

Тогава бях на 23 години – студент в трети курс в ТУ–Варна, специалност „Телекомуникации“. Вече работех от няколко месеца в „Кайтекс“ – първия официален дилър на Apple във Варна. Софийска фирма, партньор на „Кайтекс“, търсеше представител за Варна и така се роди „Ардес“.

Това стана благодарение на моя ментор Николай Николов – собственика на „Кайтекс“, който ми даде първия тласък и подкрепа: „Ти можеш да го направиш.“ Желанието да се докажа, да покажа, че мога – това беше движещата сила: как един младеж без опит и без пари може да управлява частен бизнес.

Каква беше първоначалната ви мотивация и визия за компанията?

Нямах ясна визия за компанията, но имах желание да успея и да се докажа. Започнахме двама души, заедно с мой приятел от детството – сглобявахме компютри, правехме оферти, търсехме клиенти.

Кое ни движеше напред? – Гладът! Глад за успех, глад за признание, глад за оцеляване.

Отворихме точно в зората на Жан-Виденовата зима – 1 щатски долар тогава стана 3000 лв., една средна заплата беше 30 долара, а един хубав компютър струваше 1000 долара. И така, трябваше да сме толкова добри търговци и техници, че да накараме клиенти да се качат пеш до четвъртия етаж, да оставят едногодишна заплата за капаро и след седмица да се върнат да си получат компютъра…

Беше предизвикателно, но и много зареждащо – всеки ден да се бориш за това дали ще изкараш достатъчно пари за наема, заплатите, рекламата, дори за тока. Хубавото беше, че Варна е моряшки град и имаше много моряци, които печелеха в долари и купуваха компютри за семействата си. Може би тогава за първи път използвахме таргетиране на клиенти и се насочихме към хората с възможности, като им осигуряваме удобство и поемаме грижа – да получат всичко необходимо, свързано с компютърната техника.

През деня продавах и обслужвах клиенти в офиса, вечер доставях компютрите, инсталирах на място и обучавах как се работи с тях. Нямаше събота, нямаше неделя. Живеех в офиса, в една от стаите, и вдигах телефона дори нощем, ако някой имаше нужда от помощ. А имаше и такива клиенти :)

Какво беше най-голямото предизвикателство през първоначалните години?

Да се науча бързо да правя бизнес. Аз съм инженер по образование. Не знаех какво е счетоводство, не знаех какво е маркетинг, нямах идея за ОПР и баланс. Учих се на принципа „проба–грешка“. Допуснах много грешки и си плащах за тях с къртовски труд. Четях всяка бизнес книга, която излизаше.

Получих и много помощ и подкрепа от моя ментор Николай Николов, който винаги беше на разположение за съвети. Попивах знания и се учих и от другите компютърни фирми тогава – Интегрирани компютърни системи, Microeffect, ProSoft, Art Systems, които бяха по-отдавна на пазара, но винаги се питах как мога да направя нещата по-добре.

Имаше и чисто физически предизвикателства. Нямаше интернет, затова търсехме клиенти чрез вестниците. Сам правех рекламните карета в CorelDraw и PageMaker. Нямаше куриери – стоката пристигаше като колетни пратки по влака. Редиш се сутрин на гарата и се молиш техниката да е оцеляла.

Трудно беше и да платиш стоката. Когато банките фалираха, всичко се плащаше в долари. Пътувах до София в спален вагон, като криех 50–100 000 долара в дрехите си, защото нямах дори кола, с която да стигна до столицата. Интересни времена.

Какви решения помогнаха на компанията да расте?

Може да звучи странно, но най-важното решение, което доведе до развитието на компанията, беше да се оженя. Намерих правилния човек, който ме подкрепя във всяко начинание, мотивира ме да се движа напред и ми дава топлина и уют, когато се прибера уморен от работа. Зад всеки успешен мъж стои една силна жена. Аз съм много благодарен на съпругата си Любомира, отличен професионалист и доцент в Медицински университет – Варна, която въпреки своето професионално развитие винаги намира време да ме подкрепя и ми дава сили и мотивация вече над 27 години.

Още в зората на интернет в България взех решение да стартираме сайта на „Ардес“ – Ardes.bg. Рано осъзнах потенциала му и направихме първия си статичен сайт, в който публикувахме оферти и ценови листи. Всичко ставаше ръчно – всеки ден влизах в кода и актуализирах цени и предложения.

Тогава инвестирах и в стартъп за управление на съдържанието – „MARKET WebBuilder“. През 1999 г. при мен дойдоха двама 20-годишни студенти и ме убедиха да се включа в създаването на софтуер за управление на сайтове. Продуктът позволяваше на хора без специални познания да управляват съдържанието си. С него спечелихме златен медал на Пловдивския панаир през 2000 г., а сайтът на „Ардес“ беше първият му клиент.

Какво беше по-нататъшното му развитие?

За 2–3 години стартирахме над 200 сайта. Избраната технология обаче не се оказа най-подходящата, изостанахме и бизнесът със сайтове фалира. Ardes.bg оцеля – продължихме да го развиваме с вътрешен екип и постепенно той се превърна в един от най-разпознаваемите онлайн магазини за компютри в България с над 300 000 посещения месечно.

По-нататък важно решение беше да отворим първия магазин през 2008 г., в началото на икономическата криза. С подкрепата на съпругата ми инвестирах всички семейни спестявания и задлъжняхме с над 100 000 лв., за да ремонтираме и обзаведем магазина. Това ни доказа, че можем да се справим и с най-трудните предизвикателства.

С развитието на компанията екипът нарасна от 4–5 до 30 души. Тогава взех следващото важно решение – да се доверя, да пусна контрола и да делегирам. Благодарение на моята дясна ръка – търговския директор Иван Желев – и на екипа, с който сме заедно повече от 10 години, продължаваме да се развиваме и да растем всяка година.

Очаквайте скоро книгата „По-добри от вчера“ на инж. Димитър Димитров – основателя на Аrdes.bg, който превърна офис на 4-тия етаж в една от водещите ИТ ритейл компании в България с над 120 млн. евро оборот за последните 3 години. Книгата съдържа 30 безценни урока от 30 години реален бизнес и от нея ще научите как да: превърнете идеите си в реални резултати; спрете да се саботирате; изградите дисциплината на действащите хора; ставате 1% по-добри всеки ден. 5 евро от всяка продадена книга ще бъдат дарени директно на Професионална техническа гимназия, гр. Варна.

Имаше ли момент през първите години, в който помислихте: „Може би няма да стане“ – и ако „да“, какво ви накара да продължите?

Не съм имал такива моменти тогава, защото нямах какво да губя. С натрупването на капитал, знания и опит в един момент започнах да си задавам този въпрос – особено когато взехме първия си кредит от над 1 млн. лв. Дотогава компанията се развиваше постепенно, без да ползва кредити цели 20 години.

Днес отчитам това като грешка, но споменът за фалитите на банките през 90-те години и загубите ме караха винаги да търся стабилност и сигурност. Бизнесът обаче трудно и бавно може да расте само органично. Затова, когато закупихме първия магазин в София и изтеглихме кредита, си зададох въпроса: „Какво ще правя, ако не успея да го върна?“.

Това обаче беше и силен мотивиращ фактор да дам още повече от себе си. И така успяхме да станем един от най-големите специализирани ритейлъри на ИТ техника в България с над 90 млн. лв. оборот и 150 служители в цялата страна.

Кои са моментите от историята на „Ардес“, които помните с гордост и защо?

За 30 години в бизнеса има много поводи за гордост. Всеки момент е ценен за своето време и е част от историята на организацията. Постепенно спомените избледняват или не ни се струват толкова важни от днешна гледна точка.

Но има моменти, които винаги ще помня – като откриването на всеки един магазин на „Ардес“: първия ни магазин във Варна през 2008 г., после втория във Варна, магазина ни в София, в Пловдив, в Бургас, както и откриването на логистичния и производствен център във Варна. Всяко откриване е нов етап от развитието на компанията, който носи емоции и признание за постигнатите резултати.

Има и моменти, които придават смисъл – например когато екипът на „Ардес“ беше отличен в конкурса „Мениджър на годината“ на сп. „Мениджър“ със специалната награда на фондация „Цоцорков“ за компания с най-голям принос за развитие на регионите и за заслугите ни към образованието в гр. Варна. Към тях се нарежда и класирането в топ 100 работодатели в България. Това са постижения, които дават ясна оценка за изминатия път.

Има ли конкретни предизвикателства, които ви се струва, че можеха да потопят компанията, но в крайна сметка я укрепиха?

Всеки бизнес преминава през различни предизвикателства. Или ги преодолява, или загива. „Ардес“ се роди в най-голямата криза в България през 1996 г. Ние се движим и се развиваме от криза в криза.

През 2000 г. се спука дот-ком балонът, а ние стартирахме първия си динамичен интернет сайт, който е в основата на бъдещия ни успех. През 2008 г., в началото на голямата икономическа криза, отворихме първия си магазин във Варна и оттогава всяка година имаме ръст на приходите.

През 2020 г., когато дойде ковид кризата, започнахме да правим кризисни планове как да оптимизираме разходите, за да издържим. В крайна сметка тогава започна най-бързото ни развитие – за 3 години пораснахме с 300%.

Сега се готвим за следващата криза, която ще се появи на хоризонта, за да пораснем още повече.

Какви принципи са най-важни за вас, когато взимате трудни решения?

Най-важният принцип, който ме движи, е проактивността, отговорността и ангажираността. Проактивността изисква активно участие и инициативност, докато отговорността и ангажираността гарантират, че всеки член на екипа е посветен на общите цели и задачи. Никога не спирам и не си казвам: „Това ми стига“. Не че не съм се замислял, но осъзнавам, че животът е движение.

Друг принцип, който съблюдавам, е управлението на грешките и ученето от тях. Много хора се страхуват да предприемат действие, защото може да сгрешат или резултатът да не е този, който очакват. За мен е важно да помислиш преди да действаш, да планираш действията си и най-важното – да действаш. Да, може да сбъркаш, но анализираш, правиш изводи и опитваш пак, защото опитът е най-добрият учител.

Още един принцип, който ми е много полезен, е постоянното обучение и развитие. Те са в основата на конкурентоспособността на компанията и на повишаването на уменията и квалификацията на всеки член на екипа. Ние провеждаме регулярни обучения, създаваме атмосфера на развитие, така че всеки проактивен служител да има възможност да се развива. Това са част от принципите на „Ардес“, които стоят в основата на нашия успех.

Как виждате развитието на компанията през следващите 10 години?

Нашата визия е Ardes.bg да бъде национален лидер в областта на доставката, поддръжката и реновирането на ИТ техника и предпочитан партньор за ИТ решения в цялата страна. С работата си осигуряваме сигурност, грижа и удовлетворение за нашите клиенти и допринасяме за създаването на общество от доволни и удовлетворени хора.

Вярвам, че компаниите носят отговорност за развитието на обществото, затова нашата корпоративна политика е насочена към подкрепа на инициативи, свързани с образованието. „Ардес“ инвестира 5% от печалбата си в проекти за развитие на лидерските качества на училищни директори, обучения по емоционална интелигентност и меки умения за учители, както и в подкрепа на ученически конкурси. Аз съм председател на обществения съвет на Професионална техническа гимназия – Варна и съм си поставил за цел да подкрепя ръководството и целия екип в постигането на тяхната амбиция да се превърнат в най-доброто техническо училище в България.

Преди няколко години заедно с група предприемачи и професионалисти създадохме сдружението „Сподели и Вдъхнови“, чиято мисия е да вдъхновява децата в България да мечтаят смело, да си поставят цели и да действат за тяхното постигане. Всеки от нас изнася мотивационни лекции в различни училища. Лично изнасям почти всеки месец по няколко лекции на тема „Как да бъдеш успешен в България“, защото вярвам, че България е добро място за развитие на нашите деца и виждам колко голяма нужда имат те от реални примери от живота.

Убеден съм, че ако повече хора се върнат в своите училища и дарят време, знания и средства, като станат ментори и подкрепят учениците и техните учители, само след 10 години България може да бъде много по-добро място за живеене.

От нас зависи. Можем да го постигнем заедно!

Въпросите зададе Лидия Димитрова.