Здравейте, приятели!
Като за начало ще започнем с най – новото и най – младото ни попълнение – небезизвестният бургаски гларус, южняшкия батка…машината Димо Христов!
Той е при нас от около един месец…мълчалив, потаен…и доколкото разбрах бил някакво свръхестествено свръхинтелигентно създание изпратено с цел да ни изследва и да открие слабите ни места :D
– Здравей! Представи се на аудиторията!
– Димо Христов; на 21 години (все още); хоби – всичко свързано с компютри, компоненти, периферия и … коли; стаж – много малко, като по-голямата част е от неофициална работа; интереси – каквото включва хобито плюс неутолима жажда да разглобявам и унищожавам електроника… :D :P (а може би не изследва нас…?)
– Как започна в Ардес? Какви бяха първите ти впечатления?
– Започнах като продавач-консултант, с известна доза притеснение, но след първата седмица всичко си дойде на мястото – опознаване с колектива и работата, привикване към клиентите;
– Как намираш работата си в Ардес сега? Какво би подобрил, ако можеше?
– Работата не се е променила от първия ден, аз се променям според нуждите на работата и се адаптирам към нея;
– Най- интересният ти клиент?
– Чичо Митко, но той не е за хвалене….. Почти целият персонал го познава…. :D
– А най- трудният?
– Пак Чичо Митко, въпреки че само за 1 месец доста хора се борят за това място…. :D
Идея си нямам кой е чичо Митко…
– Най- голямото ти постижение в личен план? Служебен?
– Има още какво да се желае от постиженията ми в личен план, но за служебен предполагам назначаването ми в Ардес; (брей, кви сме пичове)
– Какво правиш когато си отвориш очите сутрин?
– Чудя се колко е часа и дали имам още време да спа…. :D
– Какво искаш от живота? Какви цели имаш? Как се виждаш след 5 години?
– Целите ми са хубава работа, надеждна кола и една жена до мен…. Какво повече да иска човек… :) Поне за сега едното от тях е уредено… :P (живота на Земята не ти се отразява добре ми се струва)
– Какво ще кажеш за колегите си? Любимец/любимка? Защо?
– Перфектен колегиален състав. Любимец/любимка няма как да посоча, но всеки блести с нещо (малко или голямо)… (в това последното има нещо гнило…)
– Кой ще е следващият “под ножа?” И какъв въпрос би му задал?
– Този въпрос го разбирам с повече от едно значение и се чудя кое от двете да бъде… Ще го оставя празен… :D Иначе под ножа е прасето, по всяко време… :D
– Понеже управителят ще е за десерт, какъв въпрос би му задал?
– Хмм, все още съм твърде нов за такива въпроси… Ще помисля… :D (I’LL BE BACK, нали?)
– Какво ще кажеш за мен? :D
– „Страшен“ колега, по бургаски – стабилен си…. :D (въй, просълзи ме)
– Какво ще кажеш на читателите?
– Не обичам да говоря пред публика, но все пак – който е прочел цялото интервю може би е загубил няколко минути от свободното си време…. Дано поне се е забавлявал с английския ми хумор… ;)
Е, това беше от Димо. Не пожела да ми отговоря повече на въпросите, а и приблизително 2 часа го чаках за една снимка която оскверних и ще видите по-долу. Може да го откриете нейде из Фейсбук, линк няма да ви дам.
И за финал…приликата е потресаваща :D
Извинете ме за аматьорския фотошоп, ама толкова са ми възможностите :D
Коментари