Ще останем ли без работа заради машините и изкуствения интелект

Проблемът между човеците и машините не е от днес и вчера. Той започва още със самата индустриална революция през 19. век, когато традиционните занаяти постепенно отстъпват пред фабриките. Например все по-малко хора са купували тави и котлета непосредствено от бакърджията, който ги е изработил. Стоките, направени от навлизащите манифактури, успели да се наложат.

Механизацията на стопанския живот през последните две столетия става двигател на европейската и американската икономика. Действително машините водят до заличаването на някои професии. Доколкото те се запазват, изискват преквалификация според новите условия. Да речем, шивачите се учели да работят с шивашки машини, за да имат икономическо бъдеще.

Поддръжниците на крайни позиции срещу технологиите

обикновено не обичат да изтъкват безспорния факт, че индустрията може да заличава стари професии, но на тяхно място създава нови. В редица области от живота новите са дори много повече от старите. Шофьори на автомобили, програмисти, журналисти, над 100 специалности само в киното (оператори, озвучители, актьори и мн. др) – тези са нищожна част от поприщата, немислими без технологиите.

Даваме конкретно тези примери на сравнително нови професии, понеже някои от самите тях хем основателно, хем манипулативно са сочени като застрашени от поредните технологични скокове. Но и да изчезнат действително, те ще отворят пътя на още по-нови.

Има един по-голям проблем от изчезването на професии

заради появата на революционни технологии. Той се изразява в обезценяването на човешкия труд и превръщането му в поредната пазарна стока. Всеки, който се поинтересува, лесно ще намери материали, показващи как индустриализацията е била сред факторите за разширяващата се бездна, например, между капиталистите и пролетариата от първата половина на ХХ век.

От тази бездна са се надигали и вероятно ще се надигат идеи за социални революции, при които недообмислената същност на проблемите е водела и вероятно тепърва ще води до задълбочаване на и без това усложняващия се човешки живот. Когато изцяло емоционално се отричат добрите страни на технологиите, се залита към другата крайност – призиви за деиндустриализация, която едва ли ще ни направи по-щастливи. Просто би довела до нашата дееволюция.

Да се занимаем и с изкуствения интелект

Той е нещо, за което се заговори особено интензивно през последните години. Използва се за самоуправляващите се автомобили. Проправя си път даже в юридическите институции на някои страни. Със сигурност ще го намерите в някаква форма сред възможностите на смартфоните, особено при правенето на снимки, както и в гейминг компютрите.

От начина, по който обикновено се говори за изкуствен интелект (ИИ), не винаги се разбира кой какво влага в този термин. В последните години от живота си прочутият учен Стивън Хокинг си го представяше като мрежата Скайнет от кино поредицата „Терминатор“. Почти в същия дух се изказва и своеобразният му продължител Илон Мъск.

Страховете им не са лишени от основания, но засега са силно преувеличени.

Наистина ли ИИ вече превзема професии?

Излишно е да се отрича. Ако например общественият транспорт стане изцяло автономен и управляван от такъв интелект, ролята на шофьорите ще се обезцени. В бъдеще обаче може да възникнат съвсем нови длъжности, свързани с обезпечаването и повишаването на сигурността на автономния транспорт.

Друг пример, често даван от предвестници на машинния апокалипсис, са журналистите. Още сега някои електронни медии използват ИИ за автоматизираното списване на новини. И само на тази база се твърди, че журналистиката е умираща професия.

Дали наистина е така? За да може ИИ да напише новината, са нужни репортери и фотографи, отразяващи събитието на място. Те по никакъв начин не са застрашени от „призрака в компютъра“. Всъщност истинската журналистика е разследващата, а машинният фантом не може да се занимава с такава работа, нито с публицистика.

Говори се и че компютърно-генерирани персонажи в киното ще изядат хляба на актьорите. Това може да е колкото вярно, толкова и невярно. Дори анимираните герои използват мимики и жестове на реални актьори, уловени чрез технологията за улавяне на такива движения (motion capturing). После са озвучавани от други актьори, специализирани в работа с гласа си. А нима при създаването само на един фотореалистичен виртуален актьор не се дава хляб за художници, аниматори и софтуерни инженери?

Работа винаги ще има

Тя може да се започне с разбирането на ИИ, понеже понастоящем такова няма или не е пълно. Това се вижда и от самия термин, който предполага, че този интелект е изкуствен – тоест създаден от човека. Донякъде това е вярно, но не съвсем.

Особеност на изкуственият интелект е, че той проявява своята автономия при всеки възможен случай, който не е бил предвиден от програмистите и за който не са били написани рестриктнивни, предпазващи кодове. Нещо повече – заложената възможност са самообучение на ИИ го отделя още повече от човешкото разбиране.

Затова някои експерти го наричат „призрак“ или „фантом“ в компютрите, което не произлиза просто от някакво научно суеверие. Човешкият интелект в известен смисъл одухотворява нещо неестествено и нечовешко. Ето защо друго, по-уместно прилагателно, опитващо да се наложи над изкуствен, е неестествен интелект.

Всичко, което не е преработено с човешко разбиране, предполага много, много работа. Работа за всички. Скоро няма да останем безработни.