Някога всички ние бяхме деца. Падахме, ставахме с ожулените колена, играехме на лимки, фунийки, ръбчета и „Ура”.
Скачахме на ластик, карахме колело и кънки и се редяхме на опашка пред сиропчийниците, за да си купим най-вкусната напитка – „Бомба”.
Сладоледът беше „Снежко”, а компанията се събираше у дома за видео игри на конзола.
Белите също бяха наш неизменен другар.
И ето ни сега – пак деца в сърцата си, е, малко пораснали и вече ИТ експерти, но запазили искрицата на детството.
Искрицата, с която сега възпитаваме нашите наследници, защото няма нищо по-хубаво от вкуса на детството!
Честит празник, мили деца и пораснали малчугани! ;-)
- Коментари