След като филмът „Аватар“ покори световните боксофиси, през 2010-а водещите производители на потребителска електроника масово пуснаха телевизори и монитори, поддържащи стереоскопични 3D изображения. Една година по-късно навлязоха моделите със смарт платформи. А през 2012-а видяхме и първото поколение на устройствата, обединени около стандарта 4K Ultrа HD, ключовото при който е, че дисплеите поддържат 4 пъти по-високо резолюция спрямо Full HD (1080p), дотогавашния таван при потребителската електроника.
В наши дни, когато вече са изминали над 6 години от дебюта на 4К дисплеите и практически те са залели пазара, продължаваме да срещаме мнения, че още не им е дошло времето, че не са изгодни или че са дори излишни. Някои от тези схващания имат основания, но са твърде едностранчиви. Други пък може да са били верни през 2012 година, но определено към днешна дата са заблуда.
Нека видим и оборим най-популярните:
Няма достатъчно 4К съдържание
Ако имаме предвид само традиционните източници на съдържание, това твърдение е отчасти вярно. Например нито в България, нито в други държави имаме възможност да гледаме телевизия, излъчваща непрекъснато 4К предавания. Дори след въвеждането на стандарта 4K Blu-ray каталогът с такива филми не е особено впечатляващ.
Но в действителност потребителите, гледащи единствено и само традиционна телевизия и купуващи оптични дискове, са на изчезване. Това е световна тенденция. Повечето хора се ориентират към стрийминг услуги, като Netflix и YouTube, които осигуряват повече от задоволително количество Ultra HD съдържание.
Нещо повече — самите потребители ежедневно създават собствено 4К съдържание. Например всяка снимка с резолюция над 8 мегапиксела (MP) покрива стандартите на Ultra HD и дори ги надвишава. От години насам такива изображения се правят не само от фотоапаратите, но и от повечето смартфони, като понастоящем флагманите сред умните телефони заснемат направо и 4K видео.
Ползата от 4К резолюцията при телевизорите и мониторите е забележима, когато разглеждаме собствените си статични изображения и клипове, както и тези, споделени от други автори. Трябва да се има предвид и че повечето първокласни електронни игри вече поддържат 4К, така че те създават съдържанието за екрана в реално време!
Тази резолюция има смисъл само при дисплеи над 50 или 60 инча
И това твърдение беше частично вярно, но само в контекста на телевизорите. При това за първите, излезли преди повече от 5 години. Днес ситуацията е коренно различна и прави изявлението напълно невярно.
Истина е, че човешкото око трудно може да отчете забележителна разлика между Full HD и Ultra HD, когато наблюдава 40-инчов дисплей от разстояние поне 3 метра. Но съвременните екрани — били те телевизионни или компютърни — използват множество алгоритми и дори изкуствен интелект за подобряване на картината. Тези софтуерни и хардуерни добавки се използват най-вече за 4К панелите.
В резултат на това премащабирането на образите от SD (480p) или HD (720p) не е еднакво при Full HD или Ultra HD дисплеите. При последните то е забележително по-качествено. Тъй като Ultra HD екраните са с 4 пъти повече пиксели от Full HD и картината минава през майсторска обработка, Full HD съдържанието изглежда контрастно по-добре на 4К устройство, отколкото на такова с Full HD резолюция.
[notification type=“alert-info“ close=“false“ ]Твърдението, че от 4К има смисъл само при екрани с диагонал над 50 инча, никога не е било валидно за компютърните монитори. Ако не заради друго, просто защото се гледат много по-отблизо, в сравнение с телевизорите. Освен това някои от съвременните модели например позволяват разделянето на екрана на четири автономни области, всяка от които може да се свързва към различен източник на съдържание: видеокартата на компютъра, Blu-ray плейъри, телевизионен сигнал и прочие. Това има огромна и важна роля при сложни професионални и любителски задачи, както и при мултитаскинга.[/notification]
Повечето цени на 4К устройствата са изкуствено завишени
Действително на световния пазар, особено чрез онлайн поръчка, могат да се доставят 4К телевизори и монитори, цената на които е многократно по-ниска от тази на моделите от водещи производители, като Samsung, Sony, Philips и др. Убедени, че са попаднали на далавера и незапознати с причината за разликата в цените, някои потребители си доставят такива евтини решения, след което остават разочаровани от качествата на картината и получават още един аргумент за предразсъдъците си спрямо Ultra HD резолюцията.
Както стана дума по-горе, качествата на картината не се определят само от броя на пикселите по екрана. Всъщност сама по себе си резолюцията може би е един от най-незначителните фактори. Много по-важно е какви алгоритми се използват за изобразяването на верни цветове и висок контраст, за увеличението и премащабирането на картината, както и колко бърз е процесорът, извършващ за части от секундата всички тези изчисления.
Водещите производители не случайно са водещи. Те инвестират в добри чипове, като често ги купуват от външни компании. Инвестират и в инженери, работещи по все по-усъвършенствани подсветки и по-прецизни алгоритми. Дават и добра гаранция за крайните резултати. Не може да се каже същото за евтините модели от екзотични марки.
Като имаме всичко това предвид, разбираме защо едни телевизори и монитори са по-скъпи от други. Разбираме също и защо понякога е по-разумно да изберем по-скъпото. Съвсем отделен е въпросът, че към днешна дата много 4К модели са по-достъпни от Full HD алтернативите, като причината за това е, че фабриките произвеждат повече 4К продукти, а масовото серийно производство понижава цените.
4К устройствата харчат 4 пъти повече ток спрямо Full HD
Тази заблуда почива на погрешната представа, че щом Ultra HD резолюцията има 4 пъти повече пиксели от Full HD, изисква 4 пъти повече електричество.
По този въпрос всякакви общи приказки са излишни, ако просто направим сравнение между конкретни продукти. Този 27-инчов Full HD монитор на Philips изразходва 32 вата (W) в работен режим. А този 28-инчов Ultra HD модел на същия производител потребява 49 W, без да има съществени разлики в останалите им характеристики. Положението не се променя драстично и когато обърнем внимание, че 43-инчовото 4К предложение харчи 63 W. (Ситуацията е подобна и при другите марки.)
Сравнението е категорично, че в най-лошия случай енергопотреблението на 4К моделите може да е до два пъти повече от това при Full HD резолюцията. Но тук трябва да имаме предвид и че по-голямата икономичност се дължи не толкова на резолюцията, колкото на размера, тъй като по-големият дисплей изисква по-голяма подсветка и именно тя е тази, която изразходва повече ток.
Както и да е, икономичността е от съществено значение само за мобилни устройства, каквито са лаптопите, смартфоните и таблетите. Защото по-високото енергопотребление заради резолюцията теоретично би ограничило времето за използването им на батерия. Но умните телефони и таблетите рядко използват 4К резолюция. А лаптопите лесно компенсират „недостатъка“ от по-високата резолюция, като просто се съчетават с по-мощна батерия.
Вижте продуктите, поддържащи 4K Ultra HD, в каталога на Ardes.bg:
• Монитори
• Лаптопи
• Ултрабуци
• Телевизори и публични дисплеи
• Видеокарти
Коментари