Един от най-спорните въпроси през последното десетилетиe, поне що се отнася до педагогическите методи и родителската отговорност, е този за правилния момент, в който можем да дадем на децата достъп до съвременните технологии. Зачестяват смущаващите статистики, според които огромен процент хлапета са оставяни да се забавляват със смартфони и таблети, преди да са навършили 3-годишна възраст. А резултатите от това са даже по-притеснителни.
Например неотдавна преподаватели в началните паралелки и училищни психолози в Съединените щати отчетоха непрекъснато увеличаващ се брой на техните възпитаници, които изостават в общуването си, тъй като от невръстни се занимават предимно с техника, а не с живо общуване с връстниците си и с възрастните, които могат да им бъдат модел за подражание. Също така все по-често децата проявяват симптоми на „синдрома на родителското отчуждение“, понеже родителите им ги оставят да се занимават с мобилна електроника, за да имат повече време за себе си.
Въпросът е много сложен и сериозен, затова трудно може да му се даде еднозначен отговор. Нещо повече — има поне две течения, които воюват помежду си, понеже застъпват различни възгледи. Ще ги разгледаме накратко.
Кога да вземем мобилно устройство за детето си?
Ако питаме авторите на програми за държавното образование, те най-вероятно ще отговорят, че колкото по-отрано подрастващите се запознаят с модерните технологии, толкова по-голям ще бъде шансът им да се „реализират успешно в пазара на труда“. Би било излишно дори да им задаваме такъв въпрос, понеже се вижда, че работят в това направление, за което свидетелстват „помощните средства“ в класните стаи, отдавна разчитащи на проектори, таблети и други аудио-визуални пособия.
Аргументите им са валидни и солидни. Едва ли някой би оспорил очевидното обстоятелство, че технологиите имат огромна роля в икономическия живот. Затова е логично, че е повече от препоръчително младежите да са подготвени, за да се справят с машините, които стават и ще стават все по-важни за стопанските дейности.
Но необходимо ли е тази подготовка да се извършва от най-ранна възраст? И ако запознаваме детето отрано със смартфона, таблета или компютъра, сигурни ли сме, че то ще знае
как да го използва ефективно?
Някои частни училища, особено тези работещи по принципите на класическата Валдорфска педагогика, също са съгласни, че децата не могат и не трябва да се крият от машините. Но те са убедени, че срещата им трябва да става след навършването на около 10-годишна възраст. Защо е така?
Според детските психолози, на които се позовават, прекалено ранното занимание на децата със съвременните аудио-визуални технологии, осакатява въображението им. Поне в първите седем години децата се нуждаят от личния пример и авторитета на възрастните. Родителите и учителите е по-добре да разказват детски приказки и да оставят малките човеци на собствените им вътрешни сили, за да си представят по свой неповторим начин как изглеждат героите от историята и средата, в която живеят. Когато получават образите наготово на дисплей, това не ги развива по правилен начин.
До голяма степен същото важи и за преподаването в училище. Таблетите би трябвало да се включат в учебната програма около 10-годишна възраст, но не и по-рано. Защото например валдорфските специалисти са убедени, че изучаването на алгебра с такива помощни нагледна средства всъщност лишава алгебрата от смисъла ѝ — да развива паметта на подрастващите.
Какво да изберем?
Тук не можем и не искаме да взимаме страна в различните педагогически схващания. Но можем да обобщим, че възгледите и на двата враждуващи лагера не са ДАЛИ детето да се занимава със смартфони и компютри, а повече опират до КОГА да започне. Ако се позовем и на народната мъдрост, че „бързата кучка слепи ги ражда“, може би действително е препоръчително хлапетата да получат първите си лични джаджи едва след като сме ги развили в други направления през пословичните „първи седем години“.
Също така е разумно да се избират специални детски модели на техниката, при които автоматично се ограничава достъпа до неподходящо съдържание. И разбира се, никога не можем да разчитаме изцяло на машините. Родителският контрол при всяко положение си остава важен, а може би и решаващ за правилното възпитание и подготовката за зрелия живот.
Коментари