Здравейте, приятели!
След избора на Ванката, днес е ред да Ви представим човека, който когато видя се сещам за ТАЗИ ПЕСЕН… Голямото момче на Ardes.bg, човекът глас с големия шамар… агентът с огромната техническа култура…пазителят на варненския шоурум, властелинът на поръчките – Мариян Георгиев.
– Здравей! Представи се на аудиторията!
Мариян Георгиев се казвам и съм на 33 години. Имам почти безгранично любопитство към новите технологии и иновации, определено с афинитет към компютри, смартфони и таблети, и всички нови джаджи, които стават неразделна част от нашите новосформирани потребности.
Как започна в Ардес? Какви бяха първите ти впечатления?
Мой колега от предната ми работа ми каза, че в новата му фирма си търсят хора и си подадох автобиографията…последва интервю и ето ме в Ардес вече шест години. (ветеран) Впечатленията ми бяха и още са прекрасни.. коректно отношение и приятелска обстановка.
Как намираш работата си в Ардес сега? Какво би подобрил, ако можеше?
Работата ми е свързана с всекидневни предизвикателства … спазване на срокове, бързи (но не прибързани) решения и отмятане на поредната задача в графика. Подобрения правим постоянно. (Да! Най-накрая има безжичен телефон в нашия офис…на който му пада батерията след 5 мин. разговор…но важното е че има!) Когато се види, че нещо може да бъде подобрено се действа на момента, а не се оставя да се прояви проблем, че чак тогава да се търси решението му. Ако само можех (но не мога) бих уголемил магазина, че вече ни е мъничък :)
Най- интересният ти клиент?
Разни хора, разни интереси и предпочитания. Клиетите са преди всичко хора, а хората сме колоритни и всеки носи в себе си нещо различно от другия. (Това изказване има потенциал да стане лафа на неразбраните тийнейджъри със супер тежък живот и трудни взаимоотношения с други хора във Фейсбук)
А най- трудният?
Няма трудни клиенти … има слаби търговци. Ако човек е дошъл да си купи нещо и ние като търговци съумеем да разберем какво точно му е нужно и му го предложим… то тогава няма нищо трудно. Ние печелим нашите посетители с индивидуалния си подход… първо питаме за техните очаквания и техните изисквания и чак тогава предлагаме решения на търсенето им. Интересно се получава, когато хората идват с нереални очаквания или са си избрали неподходящи модели по съвет на „едно съседче, голямо хакерче“ (или както казах в интервюто на Ванката – „бай Страхил от съседното село ми каза на бостаня че…“) . Тук на помощ идват добре изложените факти и аргументи.
Най- голямото ти постижение в личен план? Служебен?
В личен план се радвам на прекрасно дете… истинско изпитание за моето самообладание и търпение :) В служебен план, смятам за постижение факта, че все още имам този хъс, спортна злоба, ако искаш я наречи, за работа. Не каква да е работа, а добре свършената.
Какво правиш, когато си отвориш очите сутрин?
Хващам телефона и се разсънвам с каквото ми е интересно – facebook, youtube или някой новинарски сайт.
Любимата ти песен?
Нямам… слушам почти всякаква музика, според настроението ми в момента или за да си създам определено настроение, или просто за релакс.
Какво искаш от живота? Какви цели имаш? Как се виждаш след 5 години?
Да съм здрав, аз и моите близки, както и всички хора на които държа (останалите да се спасяват :D). Да имам все така желание за самоусъвършенстване, любознателност и достатъчно добри материални условия за да не занимавам ума си с битови проблеми. След 5 години се виждам пораснал на акъл, и смалил се на килограми :) Живот и здраве да се справям с изпитанията, които ме очакват.
Какво ще кажеш за колегите си? Любимец/любимка? Защо?
Колегите са част от удоволствието, с което идвам на работа. Използвам случая да им благодаря за търпението и отзивчивостта, та дори на моменти да съм малко по-труден… и се надявам хумора ми да се възприема като такъв :)
Кой ще е следващият “под ножа?” И какъв въпрос би му задал?
Теодоси да е следващия. Въпрос: Тео, ще кажеш ли историята на всички за една хипотетична фамилия: Сивови? :) (чувал съм я! с кеф ще я публикувам :D )
Въпрос от Ванката – Кога ще отидем до Бургас?
Малко разяснения за този въпрос, че колегите цял ден след интервюто на Иван все това ме питаха „Кога ще ходим в Бургас“. Отиваме по работа, за да се видим с един дългогодишен наш партньор, защото винаги е добре да свържеш човека от телефона с реалната личност. Личния контакт винаги помага, а и има достатъчно теми за обсъждане. Отплеснах се , но да отговоря все пак: в Бургас отиваме с Иван, когато намерим време и ни одобрят командировката. Така като гледам намирането на време ще е проблем… дали не може в събота?! Знам, че не може, ама да се пробвам :)
Понеже управителят ще е за десерт, какъв въпрос би му задал?
Как съумява да се съхрани в напрегнатото си ежедневие?
Какво ще кажеш за мен?
Длъжник си ми… знаеш за какво. (паметта ми е слаба…припомни ми :D) Даваш ми ключовете за колата за малко и сме квит (аз ще ти ги дам, колата няма да ти дам). Тук предусещам, че коментара ти ще е нещо от сорта „in your dreams“ (по скоро over my dead body) ама ще те оставя да се вихриш :)
Какво ще кажеш на читателите?
Щом са стигнали до тук, значи трябва да им благодаря, че са ми прочели писанията. Благодаря на всички и нека не забравяме, че сме преди всичко хора!
За съжаление Мариян не ми даде много да се бъзикам, защото интервюто е страхотно…
Като се замисля…щях да намеся и Тони Стораро (и да обясня защо Човекът-глас) …и бат Рамбо…но да се надявам, че ще имам възможност на следващото му интервю да ми се отвори възможност.
Коментари