Какво не знаем за хакерите?

 

какво-не-знаем-за-хакеритеБлагодарение на медиите, думата „хакер“ е придобила лоша репутация. Когато чуете тази дума, първото нещо, което ви идва на ум е за злонамерени компютърни потребители, които само търсят начин да тормозят хората, мамят корпорации, крадат информация, блокират сървърите на големи компании и т.н. Наистина няма никакъв спор, че съществуват много такива хора, които напълно отговарят на тези критерии за хакера – злодей, но те представляват само малък процент от хакерската общност.

Терминът „компютърен хакер“ за първи път се появява в средата на 60–те години на 20 век. Хакерът, всъщност бил програмист – някой, който хаква компютърния код. Хакерите били визионери, имащи способността да откриват уникални начини за използването на компютрите и да създават програми, които никой друг не би могъл да разработи.

Те са пионерите на компютърната индустрия, изграждайки всичко – от малките приложения до операционните системи. В този смисъл, хора като Бил Гейтс, Стив Джобс и Стив Возняк също са хакери – те виждат потенциал в това, какво компютрите могат да направят и създават начини да реализират този потенциал.

Обединяваща черта в тези хакери е силното чувство на любопитство, понякога граничещо с мания. Те се гордеят не само със способността си да създават програми, но също така и да се учат да работят с други системи и различен софтуер. Когато дадена програма има бъг (секцията с лоши кодове, които пречат на програмата да се задвижва правилно) хакерите могат да създават и разпространяват код на малки части, наречени „patches“, за да разрешат проблема.

Докато компютрите еволюираха, компютърните инженери започнаха да обединяват отделните машини в единна система. Скоро думата хакер измени значението си на човек, използващ компютрите да изследва мрежата, към която той или тя не принадлежи. Обикновено, хакерите не са имали никакви лоши намерения. Просто са искали да знаят как компютърната мрежа работи и това за тях е едно предизвикателство, на което просто е трудно да устоят.

В действителност, това е истина и до днес. Макар че има много известни истории със злонамерени хакери, саботиращи компютърните системи и разпространяващи вируси из Интернет, повечето хакери са просто любопитни – те искат да знаят всички тънкости на компютърния свят.

Основният ресурс, на който хакерите разчитат, освен на своята гениалност и изобретателност, е компютърният код. Докато има голямо общество от хакери в Интернет, само относително малък процент от тях, всъщност програмира кодове. Много от хакерите търсят и свалят кодове, написани от други хора. Налични са стотици, различни програми, които хакерите използват, за да изучат компютрите и мрежите. Различният софтуер дава на хакерите много повече власт над невинни потребители и организации – веднъж щом опитен хакер разбере как работи една система, той може да създаде програми, които да я експлоатират.

Злонамерените хакери използват специални програми, за да :

Разберат клавишни комбинации. Някои програми позволяват на хакерите да виждат всяко натискане на клавиша, което потребителят прави. Веднъж щом вирусът е инсталиран на компютъра на жертвата, той записва всяко движение на пръстите, давайки на хакера всичко, от което се нуждае, за да се внедри в системата или да открадне лична информация.

Хакват пароли. Има много начини да се хакне нечия парола – от предположения до прости алгоритми, които генерират комбинация от числа, номера и символи. Друг начин е да използват речникова атака – програма, която вмъква обикновени думи в полето за пароли.

Заразяват компютри или системите с вирус. Компютърните вируси са програми, направени да се размножават сами и да създават проблеми, вариращи от блокиране на компютъра до изтриване на цялата информация от хард диска. Много често тези вируси се разпространяват по скайп, имейл, социалните мрежи, уеб сайтове със съдържание за сваляне и др.

Осъществят неоторизиран достъп. Подобно на хакерските пароли, някои хакери правят програми, които търсят незащитени пътища в мрежовите системи и компютри. В ранните дни на Интернет много от компютърните системи са имали ограничена защита, което е правело възможно за един хакер лесно да хакне нечий компютър. Друг начин да се осъществи достъп до чужд компютър е като машината бъде заразена с троянски кон.

Създават зомби компютри: Създаване на зомби компютър или бот, е компютър, който хакерът може да ползва, за да изпраща спамове или извършва DDoS атаки. Хакерът има възможност тайно да осъществява достъп до компютъра, за да разпраща спам или да осъществява различни престъпления.

Четат чужди имейли: Хакерите са написали код, който им позволява да залавят и четат имейли. Днес, повечето услуги за електронна поща използват криптирани формули, толкова сложни, че дори ако хакер прихване съобщението, той няма да е в състояние да го прочете.

Психологът Марк Роджърс казва, че има няколко подгрупи хакери – начинаещи, киберпънк, програмисти и кибертерористи. Начинаещите са тези, които имат достъп до хакерски инструменти, но всъщност не са наясно как работят на компютрите и системите. Киберпънковете са схватливи и могат да се похвалят с някои свои постижения. Програмистите пишат програми, които другите програмисти използват да проникнат и да навигират компютърните системи. Кибертероситите са професионални хакери, които проникват в системите за печалба.

Културата на хакерите

Много от хакерите са асоциални. Техният силен интерес към компютрите и програмирането е възможно да издигне висока бариера в реалното общуване с хората. Компютърните мрежи им дават шанс да общуват с други хора, които имат подобни на тяхните интереси. Преди Интернет да стане леснодостъпен, хакерите използват  BBS (bulletin board systems), където комуникират и обменят опит помежду си. Хакер може да хоства BBS на своя компютър и да позволява на хората да влизат в системата, да изпращат съобщения, споделят информация, играят игри и свалят програми.

След като хакерите се открият едни други, обмяната на информация нараства драстично. Някои от тях публикуват своите постижения в  BBS, хвалейки се за проникване в защитни системи. Често, те качват документ от жертвите им, за да докажат своите твърдения.

До началото на 1990 г. органите на реда в САЩ, официално са приемали хакерите, като огромни заплаха за сигурността. Когато са заловени – или чрез силите на реда или корпорациите, някои хакери твърдят, че могат да предизвикат масови проблеми. Повечето от тях обаче не са искали да се забъркват в неприятности, но любопитството им да хакнат дадена система и да разберат как работи е много по-силно от съвестта. За един хакер, защитната система е като Еверест – едно истинско предизвикателство.

В САЩ, законът е доста строг и хакер може сериозно да загази само за проникване в чужда система, без да нанесе някакви загуби или щети.

Не всички хакери изследват забранени компютърни системи. Някои, използват своят талант и умения да създават по-добър софтуер и мерки за сигурност.

В известен смисъл, Интернет е бойно поле между добрите и лошите момчета. От двете страни подкрепят програмите с отворен код, чийто изходен код е достъпен за всеки, за да се  копира, разпространява и променя. Чрез софтуера с отворен код, хакерите могат да се учат от опита на другите хакери и да направят програмите да работят по-добре, отколкото преди. Програмите често варират от прости приложения до сложни операционни системи като Linux.

Има няколко ежегодни хакер събития. Примерно годишната конвенция в Лас Вегас, наречена DEFCON, където се срещат множество хакери от различните краища на света. Подобно събитие е Chaos Communication Camp, където хакерите се събират в палатки и обменят ценен опит.

 

Екипът на Ardes.bg Ви благодари за отделеното време.

Loading Facebook Comments ...